Белите джуджета се наричат „мъртви“ звезди, защото са останки от звезди, които са изчерпали термоядреното си гориво. Те вече не произвеждат енергия чрез ядрени реакции и постепенно се охлаждат в продължение на милиарди години.
Мъртви звезди до Слънцето
Международен екип от астрономи директно потвърди съществуването на четири бели джуджета в слънчевата околност, които оставаха неоткрити в продължение на десетилетия. Проучването разкри, че звездите са скрити близо до по-ярки червени джуджета, което прави невъзможно директното им наблюдение. Откритието е съобщено в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Всички открити системи се намират на разстояние до 65 светлинни години от Земята. Една от тях, G 203-47, разположена само на 25 светлинни години, съдържа деветото най-далечно бяло джудже, известно от Слънцето. Въпреки относителната си близост, тя е открита едва 27 години по-късно, след като астрономите забелязват необичайни трептения в звездата-спътник.
Ултравиолетовите наблюдения с космическия телескоп Хъбъл помогнаха за потвърждаването на съществуването на скритите обекти. Учените трябваше да разработят специални методи за обработка на данни, тъй като изблиците на червени джуджета маскираха слабото излъчване на бели джуджета.
Системата G 203-47 също се оказа изненада. Нейното червено джудже прави една пълна обиколка около бялото си джудже само за 14,9 дни, но се завърта около собствената си ос за над 100 дни. Това поведение противоречи на конвенционалното разбиране за развитието на близки двойни системи.
Въпреки че бялото джудже Сириус Б е сравнимо по размер с нашата планета, масата му е 98 процента от тази на Слънцето.
Авторите на изследването отбелязват, че досега само една трета от най-близките червени джуджета са били подробно проучени, което означава, че може да има още десет такива двойни системи, дебнещи близо до Слънцето.
Астрономите са открили, че процесите във вътрешността на Слънцето са се променили значително през последните 40 години, отколкото показват наблюденията на повърхността му. Данните показват, че магнитната активност на звездата постепенно се концентрира по-близо до повърхността. За това пише изданието Science alert.
Наскоро стана ясно, че учените са разтревожени от мистериозна промяна във вътрешността на Слънцето. Изследването, която открива това, е ръководено от астрофизика от Университета в Бирмингам Бил Чаплин. Според него учените са открили доказателства за систематични промени в цикъла на слънчевата активност. Той отбеляза, че с всеки нов цикъл магнитната активност става все по-концентрирана близо до повърхността на Слънцето.
Активността на Слънцето се колебае в приблизително 11-годишен цикъл. По време на минимална активност е относително спокойно, докато по време на максимална активност по-често се случват мощни слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса. Тези събития могат да повлияят на работата на спътниците, GPS, комуникационните системи и електрическите мрежи на Земята.
Учените припомнят, че магнитното поле на Слънцето се формира от движението на гореща, електрически заредена плазма. Поради неравномерното въртене и турбулентните процеси в звездата, магнитното поле се променя постоянно. Приблизително на всеки 11 години магнитните полюси на Слънцето разменят позициите си, създавайки нов цикъл на активност.
Последните цикли показват забележими промени. По-специално, цикъл 24 е бил значително по-слаб от предишните цикли по отношение на броя на слънчевите петна и нивата на радиация. Очакваше се цикъл 25 да продължи тази тенденция, но наблюденията показват необичайни процеси под повърхността на Слънцето.
За изследването учените анализирали близо 40 години данни от мрежата за слънчеви трептения в Бирмингам ( BiSON), която непрекъснато наблюдава Слънцето от 1976 г. Данните обхващат периода от 1987 г. насам и включват цикли от 22 до 25.
BiSON използва хелиосеизмология, метод, който му позволява да открива много малки промени в слънчевата светлина, причинени от вибрации във вътрешността на Слънцето. Изследователите са изследвали така наречените p-модни трептения – звукови вълни, които преминават през Слънцето, карайки го да резонира.
Екипът анализира колебанията на различни честоти, отразяващи процеси на различна дълбочина. След това тези резултати бяха сравнени с показатели за повърхностна активност, по-специално броя и размера на слънчевите петна, както и нивото на радиоизлъчване.
