Климатичното явление Ел Ниньо се очаква да достигне своята пикова фаза през декември 2026 година, като глобалното му влияние върху метеорологичните условия ще продължи до пролетта на 2027 година, съобщават от "Списание Осем". Процесът се характеризира с необичайно високи температури на морската повърхност в тропическия регион на Тихия океан, което води до верижни промени в атмосферната циркулация в световен мащаб. Според прогнозите, подкрепени от Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA), съществува между 81 и 89 процента вероятност настоящото събитие да бъде класифицирано като "много силно".
Механизъм на затоплянетоСпециалистите отчитат, че настоящата динамика в тропическия Пасифик следва исторически утвърдени модели. Климатологът Андреа Таскето от Университета на Нов Южен Уелс посочва пред weather.com, че загряването на океанските води е ключов индикатор за развитието на феномена, който ще започне постепенно да отслабва в периода между февруари и май 2027 година.
Ел Ниньо представлява сложна обратна връзка между океана и атмосферата. В свое интервю пред sheepcentral.com Таскето описва процеса:
„Под нормални условия пасатите в екваториалния Пасифик духат от Южна Америка към Австралия, изтласквайки топли води на запад. По време на Ел Ниньо тези ветрове отслабват, което води до по-малко издигане на студени води край Южна Америка и до допълнително затопляне на централните и източните части на океана“.
Въпреки че в публичното пространство често циркулира терминът „Супер Ел Ниньо“, той не е официално признат от Световната метеорологична организация (WMO). Въпреки това определението служи като ясен ориентир за очакваната висока интензивност на предстоящите климатични аномалии.
Атипично десетилетие за климатаНаучната общност обръща сериозно внимание на последните години, които се отличават с изключително разнородни фази на Ел Ниньо-Южна осцилация (ENSO). По време на дискусия за AMS Headlines през юни 2026 година, Андреа Таскето определя изминалото десетилетие (2014–2024 година) като "атипично" заради липсата на неутрални периоди и честата смяна на интензивни климатични събития.
Историческите архиви сочат, че най-силните прояви на феномена до момента са регистрирани през 1982-1983, 1997-1998 и 2014-2016 година. Експертите уточняват, че докато връзката между Ел Ниньо и времето в Европа е сложна и по-скоро непряка, в тропическите региони и Северна Америка влиянието върху температурите и количествата валежи остава изключително силно и непосредствено.
Като носител на престижната награда „Дороти Хил“ и признат изследовател на океанографските феномени, Таскето продължава да проучва как тези океански цикли се вписват в общия контекст на глобалното затопляне.
