Футболът е основна тема из цял свят вече повече от месец, но... вече му се вижда края. Мондиал 2026 започна на 11 юни и ще приключи на 19 юли (неделя), когато Испания и Аржентина ще влязат в спор за световната титла в Ню Джърси. Скандали и прелюбопитни моменти в продължение на този повече от месец категорично не липсваха, а най-голямото събитие в световния футбол действително достига дори до най-далечните и изолирани точки на земното кълбо, че дори и отвъд тях.
От февруари тази година Джесика Мейр и Крис Уилямс извършват ежедневната си работа на 400 километра над повърхността на земята - на Международната космическа станция. 49-годишната Мейр, която е американка от шведски произход, е огромен фен на футбола и има над 350 дни в орбитата. Заедно с Уилямс, 42-годишен американец с докторантура по физика от реномирания Масачузетски технологичен институт може да се намират много далеч от дома, но това не ги спира да следят случващото се на Мондиала.
Те работят от понеделник до петък, а в почивните си уикенди освен разговори със семействата си, правят и съвместни вечери, като при една от тях гледат на живо четвъртфинала между Англия и Норвегия.
"Събития като световното първенство определено ме карат да се чувствам близо до вкъщи. Живеех във Ванкувър, когато там имаше Олимпиада, а също така тренирах за излизане в космоа през 2018-а, когато светвоното бе в Русия. Да имаме възможността да гледаме Мондиала определено е освежително", казва Мейр за The Athletic.
"Чувството и при мен е сходно. Когато погледна надолу, не мога да не си представя как хората из различние градове подкрепят отборите си и гледат мачовете, точно както го правим и ние тук", казва колегата ѝ Уилямс.
Футболната мания е завладяла и едни от най-изолираните точки на планетата земя, като например Тристан да Куня - архипелаг в Южния Атлантик, който се намира на 2800 километра от Южна Африка и на 3360 километра от Южна Америка. Територия, която неслучайно е наричана "най-отдалеченото място на света".
Шестте вулканични острова, само един от които се обитава от хора, дори имат свой футболен отбор - ФК Тристан да Куня. Но както Лион Глас, създателят на клуба признава, не е лесно, защото липсват съперници. Последният мач обаче завършва с победа с 9:0 срещу гостуващ отбор на кораб, който е посетил острова.
"Да гледаме футбол категорично ни държи свързани с останалта част от света. Всъщност интересът към спорта тук е доста голям, било то Формула 1 или дори снукър", разказва Глас.
И допълва, че се надява световното да вдъхнови живущите на острова да се върнат към футбола.
"Доста от хората тук работеха по-активно, за да приключат със задълженията си по-бързо и да могат да гледат следващия голям мач", казва още той.
На друго доста отдалечено от останалия свят място, Антарктида, футболът също е на дневен ред. Макар че в момента в американската станция "МакМърдо" е това време на годината, в което е тъмно по 24 часа - единствената светлина идва от луната и звездите.
"Тук има общо 218 души, като разчитаме един на друг за всичко. Гледайки как турнирът се провежда при голяма жега и влага ни кара да усещаме Северна Америка наистина на 10 хиляди мили от нас, защото тук атмосферните условия са тотално различни", пък споделя управителят на станцията Амтенсти Кохановски.
И не пропуска да каже, че и там има много футболни фенове, следящи изкъсо мачовете на турнира. А базата наистина е далеч от цивилизацията и само на тричасов полет разстояние от Южния полюс.
Северното полукълбо не прави изключение.
Най-близкото до Северния полюс постоянно обитаемо място е канадска военна база, намираща се на около 800 километра от полюса.
За разлика от Антарктида, където в момента е зима и е тъмно по 24 часа, в другия край на света се води лято и има по 24 часа дневна светлина.
"Сякаш живеем в документален филм на National Geographic и в същото време сме много горди от предстаянето на нашия национален отбор. Впечатляващо е да се види как сравнително млада футболна програма е равностойна на някои от най-добрите в света. Световното първенство пък е страст, която споделяме не просто с останалите в базата, а смилиони по света. Дори когато не успявам да гледам някой мач, жена ми и децата ми ми пращат съобщения за това какво се случва", пък разказва майор Крейг Финкензелер.
И допълва, че за финалния мач има отговорна задача - да отвори бара на базата.
Финалът между Испания и Аржентина е от 22:00 часа българско време утре, в неделя.
