Анди Бърнам стана новият министър-председател на Великобритания, обеща мащабна политическа и икономическа промяна
Анди Бърнам официално стана нов министър-председател на Обединеното кралство, след като крал Чарлз III го покани да състави правителство. Той наследява Киър Стармър и става шестият британски премиер за последното десетилетие. След като Стармър официално подаде оставка в Бъкингамския дворец, Бърнам прие поканата на монарха да сформира нов кабинет, а след това се завърна на „Даунинг стрийт“ 10, където произнесе първото си обръщение като министър-председател.
В първата си реч Бърнам призна, че страната е преминала през период на сериозна политическа нестабилност, като отбеляза, че е седмият човек, заел поста премиер от 2016 г. насам.
„Напълно осъзнавам, че съм шестият човек за последните десет години, който върви по тази улица“, каза той и подчерта, че Великобритания трябва да възстанови доверието в политическата си система.
Новият премиер призна, че общественото разочарование от политиката е напълно оправдано.
„Не се справихме достатъчно добре и трябва да бъдем по-добри“, заяви той.
Бърнам обяви, че още във вторник правителството ще започне да представя мерки за облекчаване на кризата с високите разходи за живот.
„Мога още сега да направя нещо, което да даде на хората малко глътка въздух“, каза той, обещавайки незабавна подкрепа за домакинствата.
По-късно тази година кабинетът ще представи и цялостен десетгодишен национален план, който ще очертае дългосрочната стратегия за развитието на страната и начина, по който ще бъдат финансирани предвидените политики.
Бърнам определи новото си правителство като „рестарт за Великобритания“, обещавайки най-мащабните политически и икономически промени от четири десетилетия насам.
По думите му страната е поела „в погрешна посока“ още през 80-те години на миналия век. Той разкритикува прекомерната централизация на властта и приватизацията на ключови обществени услуги, като заяви, че много общности никога не са успели да се възстановят от тези политики и днес се чувстват изоставени.
Сред основните му приоритети е децентрализацията на управлението чрез предоставяне на повече правомощия на местните власти, както и засилване на обществения контрол върху основните публични услуги.
Според Бърнам това ще направи жизненоважните услуги по-достъпни и ще създаде нов икономически модел, който поставя гражданите, а не утвърдените интереси, в центъра на политиката.
Той подчерта, че новото правителство възнамерява да замени политическата конфронтация с по-прагматичен подход, насочен към решаването на реалните проблеми.
Лидерът на Лейбъристката партия поема управлението в труден момент за страната. Великобритания продължава да се сблъсква със слаб икономически растеж, високи разходи по държавния дълг, продължаващ инфлационен натиск, увеличаващи се социални разходи и нерешени проблеми с незаконната миграция.
Правителството е изправено и пред несигурност, породена от нестабилността на енергийните пазари заради конфликта между САЩ и Иран, както и от по-широката геополитическа обстановка.
Преди да стане министър-председател, Бърнам беше кмет на Голям Манчестър, където си изгради репутация на защитник на по-големи инвестиции в регионите и повече правомощия за местната власт.
След оставката на Киър Стармър Лейбъристката партия се спря именно на него като най-подходящата фигура, която да обърне негативната тенденция в обществените нагласи и да се противопостави на нарастващата подкрепа за партията Reform UK на Найджъл Фараж.
Заместник-лидерът на лейбъристите Луси Пауъл заяви, че опитът на Бърнам извън Уестминстър му е дал по-добро разбиране за необходимостта от „по-смели и по-мащабни мерки“, за да бъдат изпълнени обещанията на партията.
Сред първите решения на новия премиер е прекратяването на националната програма за цифрова идентификация, оценявана на 1,8 милиарда британски лири за период от три години.
Проектът предвиждаше служителите да използват цифрова идентификация като част от мерките срещу незаконната миграция, но предизвика критики от представители на различни политически сили.
Правителството съобщи, че средствата, предвидени за тази програма, ще бъдат насочени към мерки за облекчаване на финансовия натиск върху домакинствата.
Вниманието вече е насочено към състава на новия кабинет и бъдещите решения в областта на данъчната политика, публичните разходи, енергетиката и съдбата на финансово затруднените комунални дружества.
Лейбъристите вече дадоха сигнал, че обмислят по-силно участие на държавата в управлението на ключови обществени услуги, включително възможността изпаднали в затруднение водоснабдителни компании да бъдат поставени под специален държавен надзор.
Още преди да започне първият му пълен работен ден като министър-председател, Бърнам получи поздравления от редица европейски лидери.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща изрази желание за задълбочаване на сътрудничеството между Великобритания и Европейския съюз. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че очаква по-тясно партньорство в областта на сигурността и икономическото развитие.
Германският канцлер Фридрих Мерц покани Бърнам на посещение в Берлин, а ирландският министър-председател Михол Мартин изрази надежда за по-тясно сътрудничество между Великобритания, Ирландия и Европейския съюз.
Като всеки нов британски министър-председател Бърнам поема и важни конституционни отговорности. Очаква се той да получи секретен брифинг за ядреното възпиране на Великобритания чрез системата Trident, както и да подготви т.нар. „писма за последна инстанция“ до командирите на британските атомни подводници. В тях се съдържат инструкции как да действат, ако цивилното ръководство на страната бъде унищожено при ядрено нападение.
