Около 10% от новородените у нас се раждат недоносени, показват данните на Националната здравноинформационна система. Само от началото на годината броят на преждевременно родените бебета е над 2400.
Едно от тях е бебето Любов, което се ражда по спешност в „Майчин дом“. Три месеца по-късно вече си е вкъщи.
След успешна инвитро процедура в Кипър Жана Данева става майка за първи път през април тази година. Дъщеря ѝ се ражда преждевременно в началото на 7-ия месец с тегло под 700 грама и дължина 35 см.
Името Любов родителите избират още по време на бременността. Кръщават я на таткото и неговия дядо Любомир.
„Бременността ми беше много приятна, много лека. Нямах никакъв проблем, въпреки че съм на 47, мислех, че ще е нещо по-тежко, но в шестия месец изведнъж рязко ми се влоши състоянието и много бързо след това се случиха проблемите, свързани с високото кръвно. Родих преждевременно в началото на 28-а седмица моето малко бебче, което беше 690 грама“, разказва Жана Данева, майка на Любов.
„Исках да ѝ чуя гласчето, как проплаква, и след това исках да питам дали всичко ще е наред с нея, тъй като беше много мъничка – една шепа любов, както казвам аз“, споделя тя.
„Всъщност тя е с вътреутробно изоставане в растежа, поради това теглото е толкова ниско. В рамките на тези 3 месеца грижите за нея бяха доста големи. Минахме през доста трудности, първоначално свързани с дихателната система при бебчето. Продължително време беше на апаратна вентилация“, казва доц. Петя Радулова, началник на физиологично отделение към Клиника по неонатология в „Майчин дом“.
По думите ѝ е имало доста проблеми със захранването. „Продължително време беше на венозно хранене, впоследствие се появиха усложнения от страна на черния дроб, които преодоляхме, така че вече мога да кажа, че сме на финалната права и подготвяме изписването на Любов от нашата клиника“, посочва доц. Радулова.
Три месеца по-късно бебето вече тежи 2 кг и 100 грама. Не е в кувьоз, а в Кенгуру сектора на „Майчин дом“ за плавна адаптация.
„Отскоро, от съвсем скоро вече диша самостоятелно. Преместиха си я в легълце. Реално тя тези два месеца и половина си е имала друг, неин си живот. Грижили са се по един начин за нея, за който аз не знам. Тук всъщност се уча как да се грижа за бебенцето си“, казва Жана Данева.
„Когато се роди преждевременно, бях страшно уплашена, разбира се, но получих тук увереността на докторите, екипите, които се занимаваха с мен, че всичко ще е наред, че има и други такива случаи, че има по-малки дечица и в крайна сметка ще има добър резултат. Да не се предавам, да не се отчайвам. Това мен много ме крепеше“, споделя майката на Любов.
„Имаше едни 48 часа, в които казаха, че са рискови за нея, тоест дали ще оцелее едва ли не. И след като мина този период, може би малко по малко се успокоих, но силно казано. Виждаш едно детенце в кувьоз, ходиш да го виждаш един път седмично или два пъти, когато си в болницата. Пътят не е лесен, но важен е резултатът накрая“, казва още Жана Данева.
„Най-важното реално е обучението на родителите и това те да напуснат болницата, уверени, че всъщност могат да се справят в грижите за своите недоносени бебета“, посочва доц. Петя Радулова.
По думите ѝ Кенгуру секторът към интензивно отделение предоставя възможност в последните дни преди изписването родителите да прекарат повече време с новороденото бебе и да свикнат с грижите за него.
„Тъй като все пак, примерно в случая на Любов, тя три месеца е била отделена от своята майка. Така че те изграждат своята първа връзка. Освен това този контакт първи между тях се осъществява пред нашите постоянни грижи и наблюдение“, казва доц. Радулова.
„Ние обучаваме майката, обучаваме как да се храни, как да храни бебето. Обучаваме я, ако се налага да прави инхалации, как да сменя памперси, как да се грижи за кожата, ако се налага също подаване на кислород в домашно лечение“, допълва тя.
„Родителите просто се страхуват, дори ако щете да ги докоснат. Те просто трябва да приемат, че от този момент нататък всъщност грижата за техните деца е изцяло тяхна и всъщност това предизвиква най-голямото притеснение в тях и този страх, че те биха могли да не се справят. А това не е така, защото родителите, майката, те имат вродени инстинкти и знаят кое е най-добро за тяхното бебе“, казва доц. Радулова.
„Нашата роля тук е всъщност да им помогнем да го разберат това нещо по-бързо и съответно да им дадем тази увереност, че могат да се справят“, посочва още тя.
През миналата година у нас са се родили над 4500 недоносени бебета, а от началото на годината тази цифра е близо 2500.
През 2025 г. в България са родени общо 48 434 бебета, от които 4596 са преждевременно родени. Това е 9,5%, показват данните на Националната здравноинформационна система.
За периода от 1 януари до 20 юли 2026 г. родените бебета у нас са 25 455, от които 2452 са преждевременно родени. Процентът е 9,6%.
„Процентът недоносени бебета в световен мащаб е някъде около 10%. За „Майчин дом“ този процент е по-висок – между 18 и 20%. Това се дължи основно на това, че „Майчин дом“ е болница, в която се концентрират жени с патологично протичане на бременността, което съответно е предпоставка и за по-висок процент недоносени бебета, бебета с увреждания, бебета, които имат нужда от интензивна терапия, която ние предоставяме в нашата клиника“, казва доц. Радулова.
Тя посочва, че много важни са посещенията, които ежедневно се осигуряват на родителите, още дори когато децата са в най-тежко и нестабилно състояние.
Жана съветва всички майки на преждевременно родени бебета да не губят надежда и да вярват, че накрая всичко ще бъде наред.
„Мечтая да я видя голямо пораснало момиче. И да ми е жива и здрава, разбира се, нищо повече. Такива съвсем елементарни неща, семпли...“, споделя Жана Данева.
