Съединените щати извършиха 11-а поредна нощ на удари срещу Иран, като атакуваха военни обекти, включително самолетни хангари, складове за дронове, военноморски способности, центрове за военни операции и логистична инфраструктура. Конфликтът продължава да се задълбочава, а усилията за възстановяване на временно примирие остават несигурни.
Централното командване на САЩ (CENTCOM) заяви, че последните удари са насочени към ограничаване на способността на Иран да заплашва търговското корабоплаване в Ормузкия проток. Американските военни обвиниха Техеран, че през последните три месеца е атакувал над 30 търговски кораба в стратегическия воден път, като същевременно подчертаха, че протокът остава отворен за международното корабоплаване.
Последните американски атаки бяха извършени, след като президентът Доналд Тръмп предупреди, че военната кампания може да бъде разширена. Той заяви, че САЩ скоро могат да нанесат удари в района на планината Пикекс (Pickaxe Mountain), силно укрепен подземен комплекс, разположен близо до едно от основните ирански съоръжения за обогатяване на уран.
Ирански военни представители предупредиха, че атака срещу обекта би представлявала сериозна ескалация. Планината Пикекс се превърна в един от основните фокуси на американските заплахи заради близостта си до ядрената инфраструктура на Иран и трудността за достигане до дълбоко подземните съоръжения.
Тръмп заяви още, че Вашингтон няма интерес от преговори с Техеран, освен ако Иран не е готов за „смислени“ разговори.
„Те отчаяно искат да се срещнат. Но докато не са готови за истински преговори, ние нямаме интерес да се срещаме“, каза президентът пред журналисти.
В същото време държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Вашингтон остава отворен за дипломация, но обвини Иран, че не показва сериозно намерение за постигане на споразумение.
„Ако те са сериозни, ние сме сериозни. Ако не са, тогава ще направим необходимото, за да защитим нашите интереси, както и интересите на съюзниците ни“, каза Рубио.
По време на среща с външните министри на страните от Югоизточна Азия в Манила Рубио предупреди срещу възможността Иран да получи контрол върху Ормузкия проток, един от най-важните енергийни маршрути в света.
„Ако създадем прецедент в Близкия изток, при който една държава решава, че ще контролира международен воден път, ще събира такси и ако не бъдат платени, ще взривява кораби, това ще създаде много опасен прецедент“, заяви той.
Конфликтът все повече се съсредоточава върху контрола над Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световните доставки на петрол и природен газ. Цената на петрола сорт Brent се повиши до 92,09 долара за барел, а американският West Texas Intermediate достигна 85,23 долара за барел.
Регионалната криза се разрасна допълнително, след като подкрепяните от Иран йеменски хуси обявиха морска блокада срещу Саудитска Арабия и заплашиха корабни компании, чиито танкери използват саудитски пристанища.
Това предизвика опасения за саудитския износ на петрол, който до момента до голяма степен беше избегнал сериозни прекъсвания по време на конфликта.
Три танкера, превозващи саудитски петрол към Китай и Индия, според съобщения са променили курса си след натоварване и са се отдалечили от контролираното от хусите крайбрежие на Червено море към Суецкия канал. Хусите твърдят, че общо шест кораба са променили маршрутите си след предупреждението им.
Междувременно вътрешният министър на Иран Ескандар Момени посети Пакистан, който се опитва да посредничи между Вашингтон и Техеран. Момени проведе разговори с пакистанския премиер Шехбаз Шариф и началника на армията фелдмаршал Асим Мунир, който по-рано е участвал в постигането на временно споразумение между двете страни.
Шариф изрази тревога от ескалацията и призова всички страни да се въздържат от действия, които могат допълнително да дестабилизират региона.
„Пакистан призовава всички страни да проявят сдържаност и да се въздържат от действия, които могат да доведат до по-нататъшна нестабилност“, се казва в изявление на премиерската канцелария.
Въпреки дипломатическите усилия бойните действия продължиха. Иранските държавни медии съобщиха за експлозии в Техеран и други части на страната, като системите за противовъздушна отбрана са били активирани в няколко района на столицата.
Ирански представители заявиха, че американските удари са засегнали обекти в западната и южната част на страната, включително райони близо до летища и военни съоръжения.
Съобщенията посочват също, че Иран е извършил атаки срещу американски позиции в Бахрейн, Йордания и Кувейт. Иранските сили твърдят, че дронове са поразили военна инфраструктура, включително складове, зони за поддръжка на самолети и логистични обекти. САЩ не са потвърдили тези твърдения.
Пентагонът съобщи, че войната вече е струвала на САЩ 37,5 млрд. долара, според министъра на отбраната Пийт Хегсет. Сумата е с близо 8 млрд. долара по-висока от предишната оценка.
Хегсет заяви пред сенатори, че Пентагонът се нуждае от допълнителни 67,1 млрд. долара за покриване на разходите по операциите, попълване на оръжията и техниката и поддържане на военната готовност.
„Най-добрият начин да създадеш мир е да се подготвиш за война, за да я възпреш“, каза Хегсет.
Изслушването пред сенатската комисия по бюджетните въпроси беше прекъснато от протестиращи срещу конфликта, докато законодатели поставиха под въпрос финансовата тежест и стратегията на администрацията. Някои демократи предупредиха, че войната може да се превърне в поредната продължителна военна намеса, а част от републиканците изразиха опасения за политическите последици.
Броят на ранените американски военнослужещи е надхвърлил 500 души, според американски представител, цитиран от Associated Press. Пентагонът потвърди и нови смъртни случаи сред американските сили.
Междувременно Тръмп е одобрил предполагаемо ядрено споразумение със Саудитска Арабия, което може да позволи на кралството да развие способности за обогатяване на уран за гражданска ядрена програма.
Според съобщенията споразумението ще включва участие на американски компании и ще бъде със срок от 30 години.
То може в бъдеще да позволи на Саудитска Арабия да изгради съоръжение за обогатяване на уран след съвместно американско-саудитско проучване. Сделката предвижда сътрудничество в ядрената сфера, но няма да включва допълнителните механизми за контрол, изисквани от Допълнителния протокол на Международната агенция за атомна енергия.
Възможното споразумение предизвика опасения сред някои американски законодатели и израелски представители, които се опасяват, че гражданска ядрена програма може в бъдеще да бъде използвана за развитие на военен ядрен потенциал.
Междувременно в региона премиерът на Ливан Науаф Салам заяви, че Бейрут работи за пълното изтегляне на Израел от Южен Ливан. Салам посети райони, създадени да покажат, че ливанската армия може да отстрани и разоръжи „Хизбула“ в рамките на подкрепяно от САЩ споразумение с Израел.
„Ще продължим да мобилизираме политическите и дипломатическите си усилия за осигуряване на пълното израелско изтегляне от юга“, каза Салам.
Тръмп също така обяви, че САЩ ще позволят възстановяване на директните полети до Ливан, прекратявайки забраната, въведена след отвличането на полет 847 на TWA през 1985 г. от ливански бойци.
Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че е оцелял при по-ранен американско-израелски удар, при който е загинал върховният лидер на Иран Али Хаменей. По думите му той е бил изваден от отломките на правителствен комплекс и оттогава се придвижва между различни места в Техеран поради съображения за сигурност.
Отделно Иран е екзекутирал още един човек по обвинения, свързани с протестите, започнали през януари. Иранските съдебни медии идентифицираха мъжа като Мехди Ханеки и го обвиниха в действия в полза на Израел, САЩ и други враждебни групи. Според съобщението той също така е произвеждал и притежавал оръжия.
Според германската агенция DPA най-малко 25 души са били екзекутирани във връзка с протестите и последвалите безредици. Демонстрациите започнаха заради икономически трудности, но по-късно се превърнаха в по-широки антиправителствени протести, които бяха потушени със сила от иранските власти.
Продължаващият конфликт поставя все повече въпроси във Вашингтон относно продължителността, цената и целите на войната. По време на изслушването в Сената законодатели поискаха по-ясни отговори как администрацията планира да сложи край на конфликта.
„Имаме нужда от трудни отговори и откровен разговор“, заяви републиканският сенатор Джон Кенеди, изразявайки опасенията на част от законодателите за посоката, в която се развива войната.
