В деня, в който се очаква решението в София или Бургас ще е „Евровизия 2027“, общинският съветник и зам.-председател на ВМРО Карлос Контрера използва рефрен от песен на победителката в песенния конкурс Дара, за да опише ситуацията с бюджета на столицата. Той използва страницата си във Фейсбук, за да онагледи наистина притеснителната ситуация.
Насред лято, в последния възможен момент, ППДБ започват процедура за теглене на дългосрочен общински дълг в размер на 367 милиона евро. В кратка, цветна презентация с по три изречения на страничка Столичната община предлага една година преди края на мандата да бъде изтеглен нов дълг, съобщава Контрера.
Остава впечатлението, че ППДБ играят за последно десет този мандат. Така на практика следващият кмет (който и да е той) и следващият състав на Столичния общински съвет ще трябва да се съобразяват с един огромен дълг. Това минира следващия управленски мандат, а как да бъдат похарчени парите ще бъде предрешено, прави анализ общинският съветник от ВМРО.
Обяснението за всичко това е идеята на кмета Терзиев със заемни средства да се осигурят 177 млн. евро за инвестиции в нови превозни средства, включително 200 броя нископодови къси и дълги газови и дизелови автобуси. Генерално е правилно, но логиката тези автобуси да отидат само в гараж „Дружба“ е експлоатационно и техническо безумие. Скандално е, че не се предвижда закупуване на 12-метрови електрически автобуси за нуждите на Столичния автотранспорт (батерийни електрически автобуси, които и в момента се експлоатират по част от линиите).
В цяла Европа градският транспорт върви към ударно въвеждане на електрически автобуси, а София не предвижда една стотинка такава инвестиция за автобусния си транспорт, обобщава картината зам.-председателят на Комисията по транспорт в СОС.
И всичко това на фона на инцидента с автобуса на Цариградско шосе от преди дни и на напъните да приемем стотици хиляди хора, които ще се изсипят в София, ако столицата стане домакин на „Евровизия 2027“. И всички тези хора ще разчитат на градския транспорт, който за тях ще бъде нещо като машина на времето и игра на „онче-бонче“ дали ще се транспортират живи и здрави от т. А до т. Б.
Прави за пореден път впечатление работата на парче и хаотичното хвърляне на проекти без ясна обвръзка и управленска логика. Така например са включени реконструкциите на бул. „Джеймс Баучер“ и бул. „Христо Ботев“, но пък липсват булевардите „Петър Дертлиев“ и „Илиенско шосе“, дава още примери за липсата на цялостна концепция в бюджета на София Контрера.
Прилагаме пълния текст на позицията на Карлос Контрера във Фейсбук:
Така изглежда финансовата политика на Столична община. Насред лято, в последния възможен момент, ППДБ започват процедура за теглене на дългосрочен общински дълг в размер на 367 милиона евро. В кратка, цветна презентация с по три изречения на страничка Столичната община предлага една година преди края на мандата да бъде изтеглен нов дълг.
Логиката да се търси заемно финансиране за инфраструктурни обекти и нов подвижен състав за градския транспорт е правилна. Въпросът не е в предмета, а в изпълнението.
Предложението за заем се забави твърде дълго и остава впечатлението, че ППДБ играят за последно десет този мандат. Така на практика следващият кмет (който и да е той) и следващият състав на Столичния общински съвет ще трябва да се съобразяват с един огромен дълг. Това минира следващия управленски мандат, а как да бъдат похарчени парите ще бъде предрешено.
Като стойност считам, че посоченият размер от 367 млн. евро е прекомерен. Спокойно 40 млн. евро, предвидени за тротоари, могат да бъдат оставени за следващия мандат. Казвам го от гледна точка на печалния заем от 60 млн. евро, изтеглен с подкрепата на ГЕРБ, ДБ и БСП в миналия мандат. Парите се похарчиха със съмнителен ефект и съмнително качество при почти никаква отчетност. Това не бива да се допуска повторно.
Идеята на кмета Терзиев е със заемни средства да се осигурят 177 млн. евро за инвестиции в нови превозни средства, включително 200 броя нископодови къси и дълги газови и дизелови автобуси. Генерално е правилно, но оспорвам логиката тези автобуси да идат само в гараж „Дружба“, което е експлоатационно и техническо безумие. Скандално е, че не се предвижда закупуване на 12-метрови електрически автобуси за нуждите на Столичния автотранспорт (батерийни електрически автобуси, които и в момента се експлоатират по част от линиите).
В цяла Европа градският транспорт върви към ударно въвеждане на електрически автобуси, а София не предвижда една стотинка такава инвестиция за автобусния си транспорт.
Предвидените инвестиционни проекти заслужават внимание, но прави за пореден път впечатление работата на парче и хаотичното хвърляне на проекти без ясна обвръзка и управленска логика. Така например са включени реконструкциите на бул. „Джеймс Баучер“ и бул. „Христо Ботев“, но пък липсват булевардите „Петър Дертлиев“ и „Илиенско шосе“.
За пореден път ни пробутват бул. „Копенхаген“ и бул. „Източна тангента“, които от 2024 г. все чакат и чакат. На практика се оказва, че ако не е заемът, няма да се случат, което е показателно какво е правено две години.
Слабост за мен е, че с парите от евентуалния инвестиционен заем се предвижда просто преасфалтиране на някои булеварди - нещо, което може да се свърши и с пари от бюджета. Това показва липсата на визия и управленско желание да се свърши работа, а се чака наготово да дойдат едни пари и преди местните избори 2027 г. просто да преасфалтираме едни пътни отсечки.
Като положителен знак пък тълкувам включването на реконструкцията на бул. „Ломско шосе“ - втори етап (от моста към Северната скоростна тангента). Това е крайно необходим проект за отпушването на трафика в западната част на София.
Големи липсващи в проектите за инвестиционен заем са значими квартални улици като „Летоструй“, „Любляна“, бул. „Лазар Михайлов“, неремонтираната част от Чепинско шосе и други улици - част от трасетата на масовия градски транспорт и натоварени с тежък трафик. Няма нито едно мостово съоръжение, предвидено за рехабилитация, а в София имаме над 300 моста и естакади, част от които отдавна чакат за ремонт и повече от текуща поддръжка.
На практика голяма част от заема трябва да финансира проекти, които започнаха като процедури през 2022 г. и катастрофираха след местните избори 2023 г. (например бул. „Копенхаген“ и бул. „Източна тангента“).
Логиката да се вземе заем е ясна. Въпросът е какво и как ще се финансира с тези пари, защото само с добри намерения и едни кратки презентации няма да стане работата. През този мандат на „много исках, ама то не станА“ се нагледахме. Наслушахме се и на обещания „започваме от понеделник“. Дано съмненията ми бъдат опровергани с факти, разчети и числа!
