Слабият старт на летния сезон показа опасен проблем за българския туризъм, който добрата заетост през юли и август може само временно да прикрие. Най-тревожен е спадът на германските туристи, защото те традиционно остават по-дълго и носят повече нощувки и приходи от гостите, които идват само за уикенда.
Представители на бранша предупреждават, че без повече чартърни полети, активна реклама и точна оценка на резултатите България рискува да загуби още позиции през следващия сезон.
Германският пазар подаде най-тревожния сигнал
По данни на Националния статистически институт през юни чуждестранните туристи са били с около половин процент по-малко спрямо същия месец на миналата година. Най-сериозното отстъпление е при германските гости - приблизително 15%. Намаление има и при туристите от Румъния.
На пръв поглед общият спад изглежда ограничен. Проблемът обаче е в структурата на туристическия поток. Германците обикновено резервират почивки от седем и повече нощувки, докато много от българските и румънските гости остават за два или три дни.
Така загубата на един германски турист не може автоматично да бъде компенсирана от един посетител от близък пазар. За хотелите, ресторантите, концесионерите и останалия местен бизнес решаващи са продължителността на престоя и похарчените средства, а не само броят на преминалите границата.
„Ако погледнем статистиката през нощувките, спадът ще изглежда още по-голям“, предупреди пред Нова телевизия председателят на Българската асоциация за устойчив туризъм Димитър Попов.
Силният август няма да заличи слабия старт
Хотелите по Черноморието вече отчитат нормална заетост в активната част на сезона. В Златни пясъци базите работят при добри темпове, а очакванията са август да бъде силен.
Това обаче не означава, че сезонът като цяло ще бъде успешен. Пропуснатите резервации през май и юни трудно могат да бъдат възстановени, защото капацитетът през най-натоварените седмици е ограничен. Хотел, който е загубил стаи в началото на лятото, не може да ги продаде два пъти през август. „По никакъв начин август няма да компенсира“, смята Димитър Попов.
Председателят на Българската асоциация на туристическите агенции Одисей Спасов също посочва, че по-слабият сезон се усеща по цялата верига - от туроператорите и хотелите до концесионерите на плажовете.
Сред причините той откроява намалелите полети от Германия, геополитическото напрежение, инфлацията и несигурността около преминаването от лев към евро. По думите му подобни затруднения има и в други европейски държави, включително в Турция, но това не отменя необходимостта България да промени политиката си.
Чартърите се оказват критичната слабост
Недостатъчният брой чартърни полети е сред най-сериозните заплахи пред морския туризъм. Без директни и достъпни връзки от големите европейски градове българските курорти трудно могат да се конкурират с Турция, Гърция, Испания и други утвърдени дестинации.
Заместник-председателят на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци Станислав Стоянов свързва слабия старт с войните в Украйна и Близкия изток, по-високите разходи на авиокомпаниите и натрупани проблеми в туристическия сектор.
Ръстът на гостите от Полша е положителен знак, но според хотелиерите не е достатъчен, за да замени германския пазар. Причината отново е не само в броя на посетителите, а и в продължителността на престоя, избраните услуги и общия приход за курортите.
Без възстановяване на чартърните програми България рискува да се превърне предимно в близка автомобилна дестинация за кратки пътувания. Това би напълнило хотелите в отделни уикенди, но няма да осигури стабилен сезон от май до септември.
Рекламата трябва да започва преди резервациите
Браншът настоява държавната реклама да бъде по-активна, по-ранна и насочена към конкретни пазари. Общите послания за море и ниски цени вече не са достатъчни в условията на силна международна конкуренция.
За Германия са необходими кампании, които да показват не само плажовете, а сигурността, качеството на хотелите, семейните услуги, културните маршрути и възможностите за по-дълъг престой. За Полша трябва да се използва настоящият ръст, а на румънския пазар България трябва да предлага причини гостите да остават повече от един уикенд.
Рекламата трябва да върви заедно с договори с туроператори и авиокомпании. Без достатъчно самолетни места дори силната кампания няма как да доведе необходимия брой туристи.
Полезна мярка би била държавата, общините, летищата и туристическият бизнес да планират заедно чартърните програми поне година по-рано. Така подкрепата няма да се разпределя на парче, а ще бъде обвързана с реални полети, туристи, нощувки и приходи.
Статистиката крие повече, отколкото показва
Експертите дават различни оценки за мащаба на спада. Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма посочва, че официалното намаление при чужденците през юни е едва 0,2%, въпреки предварителните очаквания за много по-тежък сезон.
Той отбелязва, че през юни в България са влезли над 1,4 млн. чужденци, а от началото на годината има около 2% ръст на посетителите и близо 12% увеличение на приходите от туризъм. За август очакването му е страната да бъде посетена от над 2,2 млн. чужденци.
Тези числа дават основание за по-умерена оценка, но не решават основния спор. Влизането в страната не означава непременно туристическа нощувка, а ръстът на приходите може да се дължи и на по-високи цени.
Затова браншът настоява резултатите да се измерват чрез реализираните нощувки, средната продължителност на престоя и приходите на турист. Необходимо е и точно преброяване на легловата база, за да се знае каква част от капацитета действително работи и колко места остават извън официалната статистика.
България още не е върнала изгубените позиции
Дори по-оптимистичният Румен Драганов признава, че морският туризъм вече четири години не може да достигне нивата отпреди пандемията през 2019 г. Това е най-сериозното предупреждение. Слабият юни не е изолиран инцидент, а част от по-дълъг проблем с конкурентоспособността на българското Черноморие.
Шенген и еврото могат да улеснят пътуванията, но сами по себе си няма да доведат туристи. Решението зависи от качеството на продукта, транспорта, рекламата, чистотата, отношението към гостите и съотношението между цена и получена услуга.
Негативните кампании в социалните мрежи също могат да нанесат щети, особено когато се разпространяват снимки, цени или твърдения без контекст. Отговорът обаче не трябва да бъде само опровержение. Курортите и институциите трябва да публикуват навременна и проверима информация, да реагират на реалните сигнали и да показват добрите примери.
Пет стъпки могат да спрат спада
От оценките на туристическия бранш се очертава ясен план за излизане от опасната ситуация. България трябва да възстанови чартърните полети от Германия и другите основни пазари, да започва рекламните кампании значително по-рано и да насочва посланията според профила на туристите.
Необходима е обща програма между държавата, летищата, общините, хотелиерите и туроператорите, вместо всеки да рекламира самостоятелно. Статистиката трябва да показва не само броя на влезлите чужденци, а нощувките, приходите, продължителността на престоя и използвания капацитет.
Паралелно с това курортите трябва да защитят качеството на услугата и да не разчитат единствено на отстъпки в последния момент. Намалената цена може да запълни стаите за няколко седмици, но не изгражда устойчив интерес към дестинацията.
Най-важната задача е подготовката за следващото лято да започне веднага. Настоящият сезон трудно може да навакса слабия си старт, но правилните решения сега могат да предотвратят още по-тежък спад през 2027 г.
Опасността за българския туризъм не е, че хотелите ще останат празни през август. Тя е, че страната постепенно губи дългосрочните си гости, чартърните си връзки и позиции на важни европейски пазари. Ако тези проблеми бъдат прикрити зад добрата заетост в пика на сезона, следващото лято може да започне от още по-ниска основа.
