Бившият главнокомандващ на украинската армия Валерий Залужни изрази съмнение относно перспективите на страната за членство в НАТО, като заяви, че при настоящите условия Украйна едва ли ще стане част от алианса, въпреки многогодишните усилия за привеждане на въоръжените ѝ сили в съответствие със стандартите на организацията.
По време на среща с украинските посланици Залужни, който в момента е посланик на Украйна във Великобритания, заяви, че повече от десетилетие е работил за сближаването на украинската армия със стандартите на НАТО, но многократно е чувал обещания, че членството предстои скоро.
„Познавам НАТО много добре. Около 12 години лично работих за това да отговаряме на стандартите на алианса и всяка година слушах истории как всеки момент ще се присъединим. За съжаление, това никога няма да се случи“, каза той, цитиран от украински медии.
Залужни посочи, че украинската армия не отговаря на изискванията на алианса и допълни, че самото НАТО все още се ръководи от доктрини, наследени от Втората световна война.
„Невъзможно е при нивото на развитие, което имат въоръжените сили на Украйна... да се присъединим към организация, ръководена от доктрини от Втората световна война“, заяви той.
Украйна е записала членството в НАТО и Европейския съюз в конституцията си като стратегически цели, въпреки че Киев признава, че не всички държави членки на алианса подкрепят присъединяването ѝ. Залужни беше отстранен от поста главнокомандващ през 2024 г. след разногласия с президента Володимир Зеленски относно воденето на войната.
Междувременно бойните действия продължиха през нощта, като Русия съобщи за нови украински атаки с дронове. Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов заяви, че петима души са загинали, а шестима са били ранени след удари с безпилотни летателни апарати в района около руската столица.
По думите му няколко пожара са избухнали в индустриалната зона Новоселки в Чеховския район, включително голям пожар в склад, който по-късно е бил потушен от пожарникарите. На север губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи, че друг склад край Санкт Петербург също е бил поразен от дронове, но не уточни какъв е бил обектът. Междувременно финландските въоръжени сили обявиха временни ограничения във въздушното пространство над източната част на Финския залив.
Въпреки продължаващите бойни действия, промените на фронта през юли останаха ограничени. Анализ, базиран на данни на Института за изследване на войната, показва, че руските сили са завзели по-малко от 40 квадратни километра през месеца, което е само малко повече от напредъка им през юни и значително под темпото от година по-рано, когато руските войски са напредвали средно с над 400 квадратни километра месечно.
По-голямата част от руските териториални придобивки са концентрирани в Донецка, Запорожка и Сумска област. Украинските сили, от своя страна, са разширили позициите си с около 29 квадратни километра в Днепропетровска област, продължавайки тенденция, започнала в края на миналата година. Киев също така продължава редовните си далекобойни удари по военни цели в Русия и в окупираните от Москва територии.
Президентът Зеленски също така преструктурира украинското дипломатическо ръководство, като освободи посланика в САЩ Олга Стефанишина в рамките на по-широка правителствена промяна, включваща смени на премиера и министъра на отбраната.
Стефанишина заяви, че решението да напусне поста е било нейно и посочи лични причини.
„Успяхме да увеличим доставките на американско оръжие и да запазим подкрепата точно когато политическият климат във Вашингтон се променяше и не беше в наша полза“, написа тя, коментирайки близо едногодишния си мандат като посланик.
Промените в ръководството идват на фона на продължаващите усилия на Киев да убеди Вашингтон да увеличи доставките на системи за противовъздушна отбрана Patriot, с които Украйна да противодейства на засилените руски ракетни и дронови атаки.
Междувременно руските власти съобщиха за нови смъртоносни украински удари. Според официалните данни седем души, сред които три деца, са загинали, след като отломки от дрон са паднали върху плаж в черноморския курорт Архипо-Осиповка. Назначени от Москва представители в окупирания Крим заявиха, че още четирима души са загинали при отделна украинска атака срещу полуострова.
Русия също така обвини Украйна за взрив в ресторант в центъра на Москва, при който загинаха петима души, а 19 бяха ранени. Експлозията породи спекулации, че възможна цел е бил високопоставен руски военен командир, макар украинските власти да не са коментирали твърдението.
Украйна също продължи да понася жертви от руски атаки. Регионалните власти съобщиха, че един човек е загинал, а десетки са били ранени след удари с управляеми бомби по жилищни квартали в Запорожие. В Днепропетровска област трима души, сред които осемгодишно дете, са загинали при руски удар по бензиностанция край Кривий Рих.
Междувременно известният руски опозиционен политик Борис Надеждин напусна Русия и замина за Париж на фона на засилващия се натиск срещу антивоенните гласове преди парламентарните избори по-късно тази година.
Надеждин привлече международно внимание по време на президентските избори в Русия през 2024 г., когато не беше допуснат до участие като съперник на президента Владимир Путин. Въпреки това той остана един от малкото високопоставени обществени фигури в страната, които открито се противопоставят на войната в Украйна.
