Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица.
В християнската традиция този ден от Страстната седмица е за възпоменание на Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Иисус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия.
Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.
След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!".
После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете".
След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.
На Велики четвъртък Господ Исус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''Не дойдох да служа, а да послужа''.
В онези дни това е бил ритуал, който заради прашните пътища е бил задължителен при влизане в къщата. Изпълнявал се е от слугите на дома. Христос заема мястото именно на този слуга и дава пример на своите ученици как да си служат един на друг. Урок, който е много актуален за нас. Ние сме предизвикани и днес да служим – в семейството, в църковната общност, в обществото. Да си лидер не означава само да се големееш, но и да служиш на другите. Исус показва смирение, но и насочва към много важна част от лидерството. Истински голям е този, който носи отговорност и товар, който служи на ближния си“.
После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя и залавянето Му.
Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“.
Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски.
Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“. Това словосъчетание в еврейската реч има положително-констативен смисъл. Отговорът на Исус е приет за положителен и че като Бог има власт над всички царства.
По време на изпитанието на Исус жената на Пилат му пратила слуга да му каже: „Не правете нищо на Този Праведен, защото днес насън много пострадах за Него!”.
Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че го възприема само като забавен претендент за юдейския престол и не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Исус нищо достойно за смърт.
В библейските текстове за Велики Четвъртък светите отци са ни завещали да спомняме четири събития в този ден:
Божественото умиване (на нозете),
Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства,
усърдната молитва на Господа и
накрая - предателството на Иуда.
В народния календар тайнството на Велики Четвъртък е претворено във вековната традиция да се приготвят шарените яйца и краваи за българския Великден.
Според един текст, запазен в манастира „Св.Анастасий” близо до Солун, ритуалното боядисване на великденски яйце съществува още от времето на апостолите и е свързан с една легенда за Мария Магдалена.
Когато девата пристигнала в Рим, тя се представила пред римския император Тиберий, подала му едно червено яйце и казала: „Христос възкръсна”. Така тя показала своята вяра и обич към Иисус. От тогава всички християни, по нейно подражание, започнали да си раздават червени яйца.
Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Христос, за неговата смърт и погребение.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.
Велики четвъртък крие много символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово - Великден.
Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет. Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.
Великденски хлябове
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.
Техники за боядисване на великденските яйца
Съществуват безброй техники за боядисване на великденските яйца, една от най-популярните по нашите географски ширини обаче е обагрянето на яйцата с восък. Именно тази техника е една от старите традиционни техники, познати у нас. Тя е една от най-интересните и с най-богато възможности за рисуване и орнаментиране на великденските яйца. Определящо за техниката е използването на разтопен чист пчелен восък за изписване на рисунъка с помощта на специален уред-писалка. Основен материал при тази техника може да бъде само чистият пчелен восък, който може да се намери при пчеларите на пазара.
Важно е да се отбележи, че парафинът или други синтетични субстанции, дори и църковните свещи не могат да се използват за рисуване, тъй като се разливат при боядисването и нямат необходимите качества.
Чистият пчелен восък е меденожълт на цвят. Подготовката му за работа предполага да се стопи в плитък съд, да се прецеди, за да се отстранят евентуални примеси (прашинки или частици), да се нареже още топъл на малки тънки ивички или фитилчета, удобни за поставяне във фунийката на писалката.
Техника с восък
Восъкът може да се държи постоянно стопен в плитко съдче на огъня по време на работа, без да се "пържи", пуши и прегаря. За получаване на черни контури на рисунката восъкът може да се оцветява в черно според традиционната практика с боров катран или сажди. Тези процедури може да се заменят с оцветяване на восъка с маслена боя за рисуване. Сходството в химическия състав на маслената боя и восъка позволява да се постигне хомогенна смес. Освен в черно восъкът може да се оцветява и в бяло, жълто, червено, кафяво, охра, зелено и пр. В българската народна традиция основен уред за изписване с восък е писалката. Писалката се потопява в съд с разтопен восък и с него се "пише" по яйцето. Освен писалка може да се използва игла, клечка от метла, сламка или перце.
Произходът на великденското яйце
Въпросът за произхода на великденското яйце все още е загадка за историците и етнолозите. Най-новите сведения показват, че първите боядисани яйца датират от 2000 г. преди Новата ера. Това са щраусови, с гравиран орнамент и са открити в Египет. Символиката им отново е свързана с Възкресението и отвъдния живот. Това кара учените да смятат, че традицията за боядисване води свето начало още от праисторията, но с установяването на християнството, детайлите са били прикрепени към живота и Възкресението на Иисус.
Първото декорирано яйце, намерено по нашите земи, е от Римската епоха или IV-III в. преди Новата ера, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са намерени и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски народи.
Въпреки историческите спорове за началото на традицията, едно е сигурно - всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а според изписването носи и послание за здраве, дълголетие, късмет и благоденствие.
