Така, както беше представен въпросът за референдума, е спорен.
Това заяви председателят на парламента доц. Наталия Киселова в коментар за решението на Радев да внесе в парламента предложeние за Радев за провеждане на национален референдум по въпроса с приемане на еврото от 2026 г.
Президентът има право да внесе предложение за референдум. Към момента няма внесено предложение, това е все още намерение на президента. Когато бъде внесено, се надявам да бъде добре мотивирано, за да може да се обоснове какви са аргументите на президента, тъй като вече има две решения на Конституционния съд по темата", поясни Кииселова
По думите на Киселова, която е и конституционалист, едното решение на КС се отнася именно конкретно за приемането на еврото. Вероятно визираното определение касае именно решение по дело 13 от 2024 г., тъй като България е поела валидно задължение за включване в еврозоната и редът, по който това задължение се изпълнява, не зависи от преценката от български институции, още по-малко от национален референдум, а от покриване на конвергентни критерии.
Снощи президентът Румен Радев изненада мнозина с новия си ход да предложи в Народното събрание референдум за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.
Предложеният от него въпрос е формулиран по следния начин: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 година?".
Тепърва ще се обсъжда обаче дали тази формулировка отговаря на заложените в Закона правила за допустимуст на референдумите.
По Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който урежда правилата за провеждане на референдуми, внесеният от президента въпрос за допитването трябва да премине през гласуване в Народното събрание, където да бъде одобрен.
"Народното събрание приема решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до три месеца от внасянето на предложението, ако са спазени изискванията на закона. С решението Народното събрание може да одобри предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването, или мотивирано да отхвърли предложението", се казва в Регистъра по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, качен на сайта на Народното събрание.
Изключението от това правило е, когато предложението е направено от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и отговаря на изискванията на закона. Тогава Народното събрание е длъжно да приеме решение за произвеждане на референдум.
Ключовият момент в случая са думите "и отговаря на изискванията на закона".
В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е записано, че чрез национален референдум не могат да се решават въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори. Там допитвания трябва да се сключват преди ратифицирането на договорите.
През 2023 г. партия "Възраждане" се опита да прокара подписка с над 400 000 подписа за провеждане на общонационално допитване за еврото, като тогава въпросът на партията на Костадин Костадинов, питаше дали приемането на общата европейска валута да бъде въведена у нас чак през 2043 г.
Тогава Народното събрание отхвърли предложението за свикване на референдум именно на база това, че нарушава условията за свикване на допитване. Тогава от "Възраждане", "Има такъв народ" и тогава независимия депутат Радостин Василев (общо 49 депутати) обжалваха решението пред Конституционния съд.
През февруари 2024 г. КС се произнесе, като потвърди решението на парламента да не допуска допитване по темата за еврото.
Мотивът на съдиите беше, че законът забранява с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори, а такъв може да се проведе само преди ратификацията на тези договори.
Конституционалистът Борислав Цеков коментира сегашното решение на президента Радев да внесе в Народното събрание предложение за нов референдум по темата за еврото, като изтъкна, че държавният глава е в правото си, но НС ще реши дали да допусне провеждането му.
"Народното събрание трябва да отхвърли това искане, защото то е противоконституционно. Конституционният съд вече се е произнесъл по казуса и неговото решение бе отрицателно", коментира той пред БГНЕС.
"Според решението на Конституционния съд България е поела валидно задължение за приемането на еврото. Дали сме готови за еврозоната става ясно от конвергентните доклади. Ако те са положителни, тогава решението се взима от Европейската комисия. С подписването на договорите за присъединяване към ЕС България е поела ангажимент за приемане на еврото, както всички останали страни членки. Т.е. България вече е поела задължение за приемане на единната валута и в този смисъл референдумът би бил противоконституционен", допълва още Цеков.
Подобна теза изказа и Крум Зарков - бивш служебен министър на правосъдието и съветник по правните въпроси на президента, мотивирайки оставката си като съветник на Радев.
"В понеделник ще подам молба да бъда освободен от длъжността на секретар на президента по правните въпроси. Причината е предложението да се произведе референдум по конституционно недопустим въпрос, с което не мога да се съглася, съответно да подпомагам", заяви той с публикация на профила си във Facebook.
Много други юристи и конституционалисти се изказаха в същата посока.
Предстои да се види каква ще е и реакцията на политическите сили и как те ще гласуват по въпроса за предложеното допитване.
Народното събрание трябва да се произнесе с обикновено мнозинство, за да реши дали ще допусне предложения от президента Радев референдум, или да го отклони, както направи вече с внесените от "Възраждане" подписки за национално допитване.
Ако все пак депутатите се произнесат в подкрепа на идеята на държавния глава, той ще има срок от един месец да насрочи дата за провеждане на референдума. Тя трябва да е не по-малко от два месеца и не повече от три месеца след решението на Народното събрание.
Едно е сигурно - следващите седмици ще ни очаква интересна и натоварена политическа обстановка.
