Началото на ноември 2025 година показва формирането на ранно стратосферно затопляне над Северния полюс. Този процес предизвиква забавяне и дестабилизация на полярния вихър, което може да доведе до рязка промяна в атмосферната циркулация и да повлияе осезаемо върху зимното време в Европа, включително на Балканите, съобщават от Meteo Balkans.
Полярният вихър започва да отслабваПолярният вихър представлява гигантска зона от силни ветрове и студен въздух над Арктика. Когато вихърът е стабилен и силен, студът остава затворен в полярните региони, а Европа се радва на по-меко време. Но когато вихърът се забавя или разрушава, арктичният студ се спуска на юг, често предизвиквайки продължителни студени вълни и снеговалежи.
Според последните анализи на метеорологичните модели GFS, полярният вихър в стратосферата над Арктика преминава от стабилна и компактна структура към начален етап на отслабване и деформация. На 8 ноември вихърът показва типична силна форма с изключително ниски температури около минус 80 градуса по Целзий на ниво 10 хектопаскала и почти симетрична структура, центрирана над Северния полюс.
Затопляне в стратосферата
Към 22 ноември обаче се очаква съществена промяна – започва затопляне в стратосферата над Северния Атлантик и Европа. Центърът на студения въздушен басейн ще се измести към Сибир, а над Гренландия и Русия ще се формират два мощни антициклона, които ще започнат да разкъсват вихъра.
Това е типичен признак на ранно стратосферно затопляне и сигнал, че полярният вихър отслабва. Подобно развитие обикновено води до промяна в циркулацията през следващите седмици – студът започва да се спуска на юг, като първо засяга Северна и Източна Европа, а след това и Балканите.
Какво означава това за БългарияЗа България това означава повишен шанс за по-ранно застудяване в края на ноември и вероятност за първи по-сериозни снеговалежи още в началото на декември. Ако тенденцията на отслабване на вихъра се запази, зимата 2025/2026 може да започне активно и с типично зимно време още в първия си месец.
Обикновено подобни събития настъпват по-късно през зимата, но този път сигналите се появяват още в края на есента. Синоптиците предупреждават, че подобна динамика може да доведе до рязка промяна в атмосферната циркулация.
Прогнози за ЕвропаПрогностичните модели показват, че през първия зимен месец ще се установи високо атмосферно налягане над Гренландия и Северния Атлантик, което ще блокира типичните западни течения. В резултат студен въздух от Арктика и Русия ще започне да се спуска на юг и югозапад – първо към Скандинавия и Централна Европа, а след това и към Балканския полуостров.
Според Meteo Balkans, декември може да започне с трайно застудяване и с първи значителни снеговалежи в Северна и Западна България. Януари ще бъде с вероятна по-променлива циркулация – кратки затопляния, но и периоди с интензивен студ. Февруари има възможност за ново застудяване, ако полярният вихър остане слаб или преживее вторично разрушаване.
Зима с потенциал за истински студСпоред тенденциите, зимата 2025/2026 има всички предпоставки да бъде по-зимна от последните няколко, които бяха сравнително меки и безснежни. Ранното стратосферно затопляне е един от най-силните индикатори, че циркулацията ще се прекъсне и ще позволи на студените въздушни маси да достигат по-често до Балканите.
Ако блокиращите процеси в Атлантика се задържат, България може да очаква една класическа зима – със студ, сняг и чести контрасти между сухи антициклонални периоди и активни снежни циклонални нахлувания от Средиземно море.
Ранните сигнали от стратосферата подсказват, че зимата 2025/2026 може да бъде по-динамична, по-студена и по-снежна от предходните години. За България това означава реален шанс за стабилна снежна покривка и истински зимен декември – нещо, което липсваше през последните сезони.
