Френският президент Еманюел Макрон заяви в интервю за RTL, че войски от Франция, Великобритания или Турция биха могли да бъдат разположени в Украйна веднага след подписването на бъдещо мирно споразумение. Той описа потенциалното разполагане като част от „сила за уверяване“, действаща под "коалицията на желаещите", а не под егидата на НАТО. Според Макрон тези части ще се позиционират в тила, като например Киев или Одеса, където ще се концентрират върху задачи за сигурност, обучителни мисии и по-широки поствоенни гаранции за Украйна. Той добави, че около 20 държави вече са заявили какви приноси могат да предложат по сушата, по море или във въздуха.
Френско- и британско-водената коалиция беше създадена по-рано тази година като част от обсъжданията за дългосрочни мерки за сигурност на Киев. Макрон също повдигна възможността за създаване на компонент „въздушно уверяване“, базиран извън Украйна, но действащ съвместно с ВВС на страната. Лондон и Париж водят подробни преговори как такава мисия може да подкрепи украинските въоръжени сили, да осигури инфраструктурата в западните региони и да укрепи въздушната и морската отбрана.
Турция, която е член на НАТО и част от коалицията, е сигнализирала, че може да се присъедини към мисията, но е подчертала, че всяко участие ще изисква прекратяване на огъня и ясен мандат. Анкара се опитва да играе балансираща роля между Киев и Москва, предлагайки се като посредник. Москва обаче категорично отхвърля идеята за присъствие на НАТО на украинска територия като част от мирното уреждане.
Тези обсъждания се провеждат паралелно с обновени дипломатически усилия. Вашингтон посредничи в разговори с руски и украински представители в Абу Даби, след предишните преговори в Женева относно американско подкрепено мирно предложение. Първоначалната 28-точкова рамка, която изключваше разполагането на войски на НАТО и задаваше лимит от 600 000 войници за въоръжените сили на Украйна в мирно време, по-късно беше намалена до 19 точки. Според чуждестранни медии, САЩ и Украйна вече са се съгласили върху лимит от 800 000 войници, запазвайки военната мощ на страната близо до тази по време на война. Макрон подчерта, че поддържането на способна украинска армия остава основната гаранция на всяко бъдещо споразумение.
Отделно, "коалицията на желаещите" проведе онлайн заседание на 25 ноември, на което членовете се съгласиха да дадат приоритет на две теми: замразените руски активи и гаранциите за сигурност на Украйна. Макрон заяви, че коалицията ще работи за координирано решение с институциите на ЕС и най-ангажираните държави, като целта е да се осигурят механизми за финансиране и да се поддържа натиск върху Москва чрез използването на замразените активи. Що се отнася до гаранциите за сигурност, той отбеляза, че е постигнат значителен напредък под британско и френско ръководство, но предстои още работа, за да се гарантира ефективно наблюдение на евентуално прекратяване на огъня.
Контролирането на спазването на бъдещото прекратяване на огъня ще бъде първият елемент на тези гаранции, добави Макрон, като подчерта плановете за тясно сътрудничество със САЩ и НАТО относно наблюдение и проверка.
Онлайн срещата включваше и оценка от британския премиер Киър Стармър, който изрази предпазлив оптимизъм относно последните мирни усилия. Американски официални лица посочиха, че е постигнат значителен напредък в мирните преговори, въпреки че някои чувствителни въпроси все още очакват решения на президентско ниво.
