Игнажден, отбелязван на 20 декември по Григорианския календар, е сложен синкретичен празник, в който християнската памет на свети Игнатий Богоносец се преплита с дълбоки пластове от доисторическото езическо съзнание.
Празникът се вписва в критичната зона на зимното слънцестоене – момент на космическа прекъсваемост, когато старата година умира и новата още не е родена.
На Игнажден според религията и народните вярвания започват родилните мъки на Света Богородица, за да се роди в святата нощ Спасителят. Игнажден е и църковен, и народен празник, свързан с много обреди и поверия.
От векове се вярва, че първият човек, който прекрачи прага на дома, определя каква ще бъде идващата година – дали ще е богата, здрава и щастлива. Това т.нар. „полазване“ е сред най-известните поверия, като се смята, че ако гостът е добър, работлив и усмихнат, берекетът няма да напусне къщата.
Игнажден е и момент, в който хората гледат знаци – кой ще дойде, с какво настроение и какви думи ще донесе. Всичко това се приема като предвестник за новата година
Свети Игнатий и огънят на прехода
Свети Игнатий Богоносец, епископ на Антиохия и пряк ученик на апостол Йоан Богослов, е живял през ІІ век. Според благочестиво предание, той е онова дете, което Исус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство. Повикал детето и го прегърнал, като казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема."
Застигнат от участта на повечето ранни християни, вследствие гоненията срещу тях, св. Игнатий намира своята мъченическа смърт при император Траян. Загива на сцената на римския колизеум, разкъсан от диви зверове.
За прабългарите Игнажден или Еднажден /Иди наш ден/ е е бил най-важният ден в годината. Денят на зимното слънцестоене е празнуван от нашите предци като ден на раждането на Млада бога, раждането на новото Слънце, Млад ден, Нов ден… С други думи, на този ден нашите прадеди са отбелязвали настъпването на Новата година.
Централното ядро на Игнажден е ритуалът на полазника – първия гост, който прекрачва прага на жилището. Този обред принадлежи към широко разпространената в индоевропейската традиция вяра в магията на първото – първата среща, първото слово, първото действие определят съдбата на целия следващ период.
Българската формула "Каквото е началото, такъв ще бъде краят" или по-архаичното "Какъвто е полазникът, такава ще бъде годината" разкриват представата за симпатична магия – подобното произвежда подобно. Качествата на полазника – здраве, благополучие, морална чистота, трудолюбие – се пренасят върху домакинството чрез неговото ритуално влизане в пространството.
Според древните предания днес има неща, които НЕ трябва да се правят. Ето какви са те:
• От дома не се изнася нищо, защото се счита, че по този начин човек изнася късмета си. Най-вече не се изнася сол, огън или жар;
• На този ден не се дава нищо назаем, нито се иска;
• Когато семейството се храни на трапезата, никой не бива да я напуска, защото хората вярвали, че ако това се случи, кокошките нямало да мътят;
• Не се шие, нито се плете;
• Не се пере, за да няма болести;
• Бременните жени и тези, които все още нямали дете, не бивало да работят, за да могат да родят лесно;
• Кошерите не трябвало да се местят;
• Мъжете не впрягали добитъка, за да няма болести по животните. Много внимавайте кой ще пуснете в дома си на този ден, защото от това зависи каква ще е годината ви!
На игнажденската трапеза, както гласи църковният канон, всички храни трябва да са постни, подобно на Бъдни вечер: сарми, картофи с праз, боб със зеле и туршия, както и пита без украса. След като каже молитва и прекади трапезата, стопанинът разчупва питата над главата си и раздава парчетата на семейството. Вярвало се, че на когото се падне най-голямото, у него ще бъде и късметът“, казва родният учен и припомни, че в съботния ден в православните храмове се отбелязва паметта св. Игнатий Богоносец.
Отсега помислете и поканете човека, който ще програмира вашата година – защото в архаичната мъдрост на този празник е скрита истината: ние сме това, което допускаме на прага си.
Днес могат да почерпят Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго.
