Съгласно новото законодателство, одитните функции на КПК ще бъдат прехвърлени към Сметната палата, а разследващите правомощия – към Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП). Законът все още очаква обнародване в Държавен вестник, но политическата и институционална посока вече е ясна.
Антон Славчев, който оглави КПКОНПИ след оставката на Сотир Цацаров през 2023 г., заемаше поста временно като изпълняващ функциите на председател. Неговата кариера е белязана от дългогодишен опит в системата на МВР и ДАНС, като между 2008 и 2018 г. е работил в Държавната агенция „Национална сигурност“. Завършил е военно транспортното училище „Тодор Каблешков“ и Великотърновския университет със специалност „Право“.
Оставката на Славчев отваря нова глава в продължаващите трусове около борбата с корупцията в страната. Решението на парламента да закрие антикорупционната комисия бе прието с бурни дебати, а самият вот бе оспорван. С 96 гласа „за“, 91 „против“ и 7 „въздържали се“, решението премина на ръба на консенсуса, отразявайки липсата на политическо единомислие по темата.
Политически анализатори вече коментират, че тази оставка не е изолирана, а част от по-широк процес на реорганизация в изпълнителната и съдебната власт. Въпросът дали подобни структурни реформи ще доведат до по-ефективна борба с корупцията или напротив – до отслабване на контролните механизми – остава отворен.
Оставката на Славчев повдига и още един тревожен въпрос – има ли достатъчна политическа воля за реална, а не фасадна антикорупция? Или сме свидетели на плавно демонтиране на ключови институции, което ще подкопае доверието на гражданите във върховенството на закона?
С оглед на новата структура и промените, очаквани в следващите месеци, тази оставка е само началото на по-дълбок процес.
Политическата отговорност за съдбата на антикорупционната рамка в България вече лежи върху плещите на парламента и изпълнителната власт.
