Топлофикациите в цялата страна настояват за поскъпване на парното и топлата вода, но ново рекордно искане шокира потребителите. С почти 50% ръст една от топлофикациите води класациите по най-голямо искано увеличение.
Като цяло различните топлофикации искат парното и топлата вода на повишат цените си от 1 юли с между 4 и 49%. Това става ясно от техните съобщения и заявления до Комисията за енергийно и водно регулиране.
Вчера стана ясно, че шокиращото увеличение за София е планирано да е 29%. Това беше най-високият заявен ръст, но днес вече има нов победител.
Публично оповестените данни до момента сочат, че най-голямо поскъпване - с над 49%, иска топлофикацията във Враца.
Данните на част от дружествата са заличени, а други все още не са качени на страницата на регулатора.
На обратния полюс е варненското дружество, което настоява за само 4% поскъпване.
Още: "Топлофикация" поиска парното и топлата вода в София да поскъпнат с 29% от 1 юли
Ръст от 15% прогнозират в Бургас и Разград.
Във Велико Търново искат 26% ръст, а в Плевен - 10,8%.
"Топлофикация Разград" предлага ръст на цена на топлината енергия с 15,3%, а "Топлофикация Сливен" - с 13,6.
Засега тези предложения все още не са окончателни. Предстои да бъдат обсъждани в края на юни, като чак след това ще бъдат определени новите цени на парното и топлата вода, които ще влязат в сила от 1 юли.
От енергийния регулатор вече обявиха, че няма да допуснат необосновано повишение на цените.
Двуцифрено повишение на парното би било трудно преодолимо за повечето потребители, заяви енергийният експерт Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум.
Според него обаче трябва да се видят двигателите на формирането на цените и да се въздейства върху тях.
"Сега топлофикационните дружества представят по-скоро една калкулация на техните разходи от миналата година и техните производствени планове за следващата година. Най-стряскащото число се появи в предложението на Топлофикация София и във Враца, но останалите топлофикации имат предложения за доста по-умерен ръст. Топлофикация София е с най-много клиенти и там ще се концентрира най-много интересът на хората върху тази калкулация. Дружеството съвсем отворено е публикувало цялата информация за разлика от повечето останали дружества, така че това дава възможност ясно да се види какво се е случило през миналата година и какви са основанията да се оценяват разходите за следващата година. Те не крият тяхната оценка – те я представят за обсъждане", заяви Иванов.
Според него вместо да се концентрираме върху това да критикуваме дружеството, по-скоро трябва да се погледнат факторите, които правят цената такава, каквато излиза като себестойност – дали те могат да бъдат по някакъв начин управлявани.
"Тук основното задължение не е на дружеството, а на собственика – Община София, която трябва да предприеме най-накрая някакви стъпки за подобряване на общия инвестиционен потенциал на дружеството и да го изведе от този непрекъснат цикъл на задлъжняване", категоричен е той.
Иванов подчерта, че дружеството е изключително важно от гледна точка на енергийната система и на това да осигурява енергийни ресурси за потребителите в София.
"То не може просто така да бъде изключено от системата. Трябва да се търсят разумни решения за продължаване работата на Топлофикация, а не да си обясняваме, че то фактически е във фалит", допълни експертът, цитиран от БНР.
Според Иванов ролята на Общинския съвет на София би трябвало да е много по-ясна и активна, а не да се атакува самото дружество.
По думите му това, което представя Топлофикация София, е съвсем коректно и разумно. То дава възможност за вземане на решения – от КЕВР и от Общинския съвет в София, обясни той.
Според Иванов сме в центъра на една геополитическа криза, която силно влияе върху икономиката и на България, и на Европа.
"Решаването на задачата тепърва предстои, но трябва да е ясно, че то няма да бъде лесно. Решението ще натежи в крайна сметка на бюджета. Това какви цени в крайна сметка ще имаме за електрическа и топлинна енергия ще зависи от възможностите на бюджета в много по-голяма степен, отколкото в предишни години. Тежката задача е върху КЕВР, но съвместно с Министерството на енергетиката и с Фонда за стабилност на енергийната система да се прецени баланса между приходи и разходи и възможностите, които могат да бъдат осигурени с бюджетно подпомагане, така че да се получи една разумна ценова оценка, която ще определя разходите ни през следващата година", смята той.
