Днес Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата.
С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.
Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
