Проектобюджетът на правителството поставя началото на „финансово вразумяване“, но мерките в него не са достатъчно амбициозни. Това коментира в предаването „Лице в лице“ по bTV председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Коментарът му идва, след като финансовият министър Гълъб Донев обяви, че кабинетът цели да намали прогнозния бюджетен дефицит от 7,4% на 5,7% от брутния вътрешен продукт през 2026 г., а впоследствие да го свие до 3% през 2028 г.
„Имаме едно изваждане на труповете от баланса или скелетите от гардероба и опит да се стъпи на верни данни, на здрава основа. Има по-реалистично планиране на приходите и се спира практиката разходи да бъдат избутвани за следващи години“, заяви Велев.
По думите му бюджетът можел да бъде и по-амбициозен по отношение на ограничаването на разходите, но очевидно е търсен баланс, така че да не се стига до намаляване на плащания или отнемане на права.
„Шейната към пропастта“
Според Велев дефицит от 5,7% е необичайно висок на фона на растяща икономика.
„При растяща икономика трябва да имаме балансирани бюджети или дори излишък. Ние от няколко години сме поставени на една шейна, която ни води към пропастта, а сега се прави опит да се вземе завоят“, каза той.
По думите му по-ниският планиран държавен дълг спрямо предишните разчети показва известен опит за ограничаване на прекомерното финансиране чрез заеми.
За индустрията: „Това не е само български проблем“
Велев коментира и отчетения спад на индустриалното производство, като подчерта, че тенденцията се наблюдава в целия Европейски съюз.
„В България вече повече от три години месец след месец има спад на индустриалното производство на годишна база. В момента сме на равнището от 2021 г.“, каза той.
Според него причините са свързани с европейски политики като Зелената сделка и ефекта от санкциите, които са довели до преместване на част от тежката индустрия към държави като Китай, Индия и САЩ.
Осигуровките на държавните служители
По темата за поетапното въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители Велев заяви, че промяната ще доведе до по-голяма прозрачност, дори и да не носи незабавни бюджетни икономии.
„В момента при една и съща брутна заплата държавният служител реално получава значително по-висок нетен доход в сравнение с работещ по трудов договор. Това създава погрешни впечатления и липса на съпоставимост“, посочи той.
Според него реформата е необходима, но не трябва да води до намаляване на реалните възнаграждения.
Необходими са още реформи
Васил Велев отбеляза още, че публичният сектор остава „натежал“ и според него има администрации, в които броят на служителите е значително по-висок от средния за Европейския съюз.
В заключение той оцени настоящия бюджет като по-реалистичен от предишните разчети, но предупреди, че ако с бюджета за 2027 г. не бъдат предприети по-решителни реформи, проблемите с публичните финанси ще останат.
