Едни ще плащат повече осигуровки, без изобщо да са забелязали промяна в договора си. Пенсионерите на максимална пенсия ще чакат по-високо плащане, което просто няма да дойде, докато повечето останали пенсии реално растат. А държавните служители за пръв път усещат нещо, което досега е било изцяло за сметка на държавата — собствения си принос в осигуровките.
Парламентът гласува на второ четене параметрите на бюджета за 2026 г., след като в сряда депутатите приеха окончателно и бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Законът предстои да бъде обнародван в Държавен вестник, за да влезе официално в сила — но основните параметри вече са ясни, а повечето промени тръгват от 1 август.
Осигурителни прагове — промяна от 1 август
Най-пряката промяна за джоба на хората идва точно оттук, и засяга две различни групи по различен начин.
За самоосигуряващите се лица — свободни професии, еднолични търговци, собственици на ЕООД — минималният осигурителен доход, върху който задължително се плащат осигуровки, скача на 620,20 евро. Досега прагът беше по-нисък от минималната работна заплата; от 1 август двете се изравняват. Практически това означава по-висока месечна осигурителна вноска за всеки, който досега се е осигурявал на по-нисък доход от новия праг — а такива, по думите на самите синдикати, не са малко.
За хората с по-високи доходи (независимо дали са на трудов договор или се самоосигуряват) значение има другият праг — максималният осигурителен доход, над който осигуровки вече не се дължат. Той нараства на 2300 евро. Тук ефектът е двупосочен: тези, чиято заплата е над новия таван, ще усетят по-висока осигурителна тежест, защото част от дохода им, която досега е била над тавана и необлагаема с осигуровки, сега попада в обхвата на плащане. В замяна, по-високият таван вдига и тавана на обезщетенията, изчислявани върху него — най-вече болничните.
Има и трета, по-тясна промяна: минималният осигурителен доход за определени икономически дейности и длъжности също се вдига — за част от тях увеличението надхвърля 70%. Това не засяга всички, а конкретни сектори и професии по Приложение № 1 към Закона за бюджета на ДОО, извън общото повишение за самоосигуряващите се.
Минималната работна заплата се замразява
За разлика от осигурителните прагове, тук посоката е обратна. Минималната работна заплата остава 620 евро — без увеличение — защото отпада досегашният автоматичен механизъм, по който тя се вдигаше всяка година по предварително зададена формула. Ново правило все още не е изработено — предстои да бъде договорено между правителството, синдикатите и работодателските организации, а дотогава заплатата остава замразена там, където е сега.
Държавните служители за пръв път ще плащат лични осигуровки
От 1 август 2026 г. държавните служители по Закона за държавния служител, както и заетите по Закона за съдебната власт, започват сами да заплащат част от осигурителните си вноски — практика, която досега не е съществувала за тази категория заети (държавата ги е поемала изцяло). Съотношението между вноската на осигурителя (държавата) и осигуреното лице ще бъде 80:20, а от 1 януари 2027 г. — 60:40, каквото е стандартното съотношение за всички останали работещи по трудов договор. Законът предвижда и гаранция: основните месечни заплати на засегнатите служители ще се определят така, че нетният им доход (след приспадане на новите лични осигуровки и данъка) да не е по-нисък от нетния доход, който са получавали към 31 юли 2026 г.
Пенсии: увеличение отзад напред, таван замразен
Тук ефектът е раздвоен — и точно затова е важно да не се обобщава.
От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., вече са осъвременени с 7,8% по т.нар. „швейцарско правило" (комбинация от инфлация и ръст на осигурителния доход). Реалният очакван ръст на пенсиите като цяло е около 4,5%, а средната пенсия в страната се очаква да достигне 543 евро през годината. Заради това увеличение се вдига и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст — от 322,37 на 347,51 евро, за периода от 1 юли до 31 декември 2026 г.
Проблемът е за хората в другия край на скалата. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии остава замразен на нивото от 2025 г. — 1738,40 евро месечно. Тоест колкото и да расте „швейцарското правило", за около 15 000 души, които в момента взимат точно максималната сума, тавана просто не позволява да получат реалното увеличение — те остават на същата сума, докато всички под тавана виждат ръст.
Отделно, за новите пенсионери (тези, които се пенсионират занапред, а не вече пенсионираните) отпада т.нар. ковид добавка от 30,68 евро (60 лева), която досега се добавяше автоматично към пенсията.
Условията за пенсиониране през 2026 г. за лица, работещи при условията на трета категория труд, следват вече заложения преди години график на плавно покачване: жени — 62 години и 6 месеца възраст и 36 години и 10 месеца осигурителен стаж; мъже — 64 години и 9 месеца възраст и 39 години и 10 месеца стаж.
Семейства с деца: по-висок доходен праг за помощите
Тази промяна е реакция на друга промяна — не самостоятелно решение. Тъй като минималната работна заплата расте с годините (макар тази година да е замразена), доходът на много семейства расте с нея на хартия, дори без реално подобрение на стандарта им на живот. Без корекция на прага, това би избутало немалко семейства извън обхвата на детските надбавки само защото статистически изглеждат по-добре, отколкото се чувстват. Затова от 1 август доходният праг за достъп до помощите се вдига успоредно:
