Депутатите от „Прогресивна България“ предлагат спешни промени в Изборния кодекс, които да въведат строга регулация за предизборната агитация в социалните мрежи и тя да функционира по правилата за традиционните медии. Новите текстове се очаква да бъдат разгледани от правната комисия в парламента и окончателно приети до края на тази седмица, преди лятната ваканция на Народното събрание, съобщават от „24 часа“.
Край на вратичките онлайн
Целта на управляващите е да затворят досегашната вратичка в закона, която позволяваше заобикаляне на изборните забрани чрез интернет. Докато телевизиите и сайтовете са длъжни да брандират агитационните си материали, да добавят предупреждения за купуването на гласове и да спазват деня за размисъл, в социалните мрежи липсваше подобен контрол.
„Правилата на този кодекс относно предизборната агитация и оповестяването на резултати от социологически проучвания се прилагат съответно и за съдържание, разпространено чрез социални мрежи, включително много големите платформи и лични блогове, като контролът по спазването им ще се осъществява от ЦИК“, гласи предложението за промени между двете четения в парламента.
Забраната за обявяване на екзитполове преди 20:00 часа в изборния ден също ще обхване дигиталните платформи.
Личните мнения остават свободниЗаконодателите уточняват, че новите текстове няма да засегнат обикновените потребители. Членът на правната комисия Николета Тодорова подчертава, че свободата на словото е гарантирана.
„Предложението не е насочено към ограничаване на свободното изразяване на гражданите. Всеки ще продължи да може свободно да изразява политическо мнение. Регулацията е насочена към предизборната агитация, извършвана от участниците в изборния процес, и от профили или страници, които фактически изпълняват ролята на медийни канали за разпространение на политически послания“, обяснява Тодорова пред изданието.
Тя допълва, че социалните мрежи са се превърнали в основен канал за връзка с избирателите и се нуждаят от ясни правила: „Предложението не ограничава политическия дебат, а цели еднакви правила за всички участници.“
Допълнителни промени в кодекса
Преди финалното гласуване са внесени и други ключови предложения. Депутатът Иван Янев настоява машините за гласуване да бъдат оборудвани с аудиоинтерфейс, говорещ модул, слушалки и тактилна клавиатура, за да могат незрящите граждани да гласуват самостоятелно без нужда от придружител.
От своя страна, „Промяната“ предлагат прагът за машинно гласуване да падне до секции с над 100 избиратели (в момента е над 300), а удостоверяването на устройствата да не бъде отговорност на МВР. ДПС възобновяват искането си за въвеждане на машини-броячки за хартиените бюлетини. „Възраждане“ пък настояват за минимален образователен ценз (основно образование) за всички членове на Секционните избирателни комисии.
Междувременно, Конституционният съд допусна за разглеждане жалбата на ДБ, ПП и „Възраждане“ относно разпределението на мандатите в Централната избирателна комисия, където според новия състав ДПС получава двама членове, а ДБ и ПП – по един.
