В предстоящите президентски избори аз няма да участвам. Това заяви в студиото на "Денят започва" на БНТ деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев.
"Моето име се завъртя в какви ли не конфигурации, в какви ли не чудесии. Ползвам повода, че сте ме поканили, за да кажа, че аз действително мислех, някъде в началото на септември да кажа какво смятам да правя, но доколкото твърде много шум има в говоренето по тези въпроси, пък и ми се струва редно да кажа по-ясно какво смятам да правя. И съвсем ясно да кажа - в предстоящите президентски избори аз няма да участвам. Нито като вицепрезидент, нито като председател на ЦИК, като никакъв няма да участвам. Благодаря за доверието, което много хора изразиха, няма да ги разочаровам", заяви той.
Проф. Вълчев коментира кандидатурата на Илияна Йотова.
„Няма нищо по-естествено от това Илияна Йотова да се кандидатира. Тя е действащ вицепрезидент, с възможност за следващ мандат, тя видимо прави кампания. Естественият кандидат на г-н Радев е г-жа Йотова.“
Той изрази предположение, че Андрей Гюров също се готви за кандидат за президентския пост.
Проф. Вълчев определи като несериозни различните твърдения, че би бил кандидат на различни политически сили.
„За мен казваха, че съм кандидат и на Радев, и на Борисов, и на ДПС и т.н. То излезе някак си като в оня виц – в едно село имало само един българин, всички останали били цигани и му викали Бай Иван Циганина. Сега всички излязоха граждански кандидати. Изведнъж хора като мен излязоха партийни кандидати. Това е изключително смешно. Честно казано малко и тъжно.“
Поредните промени в Изборния кодекс целят да повишат доверието в изборния процес, но според декана на Юридическия факултет на Софийския университет основните проблеми остават далеч по-дълбоки.
По думите му изборното законодателство не може само да реши основните проблеми на изборния процес, сред които купеният и контролираният вот, както и избирателните списъци.
Проф. Вълчев отбеляза, че машинното гласуване до голяма степен ограничава риска от неправилно отчитане на вота.
„Машините до голяма степен решават този въпрос. Проблемът беше, че темата беше много лошо комуникирана и това разколеба част от избирателите.“
Деканът на Юридическия факултет каза още, че честите промени в Изборния кодекс не са изключение.
„От 2014 година досега Изборният кодекс е изменян близо 30 пъти. Единствената година, в която не беше променян, е 2025 г.“
Според него обаче най-сериозният проблем е доверието в институциите и представителната демокрация.
„По-големият въпрос е доверието в изборния процес и въобще доверието в представителната демокрация. Това не е само български проблем – парламентите в цяла Европа губят доверие. Тук има по-дълбок проблем според мен.“
