Министърът на културата Евтим Милошев заяви, че един от най-сериозните проблеми в сектора не е единствено недостигът на средства, а забавените плащания към културните институти, творците и изпълнителите. В „Денят започва“ той подчерта, че именно липсата на регулярни финансови потоци създава усещане за несигурност и унижение сред хората на изкуството.
„Темата за парите не е само в културата – тя е във всички сфери на икономиката и живота. Но разговорът за недостатъчното финансиране на културата вече се е превърнал в клише. Това, което най-силно ми направи впечатление през трите месеца, откакто съм министър, е начинът, по който се разплащат културните дейци и културните проекти. В крайна сметка за хората е важно не само колко са средствата, а те да идват навреме. Именно забавените плащания създават усещането за унижение и поставят сектора в постоянна несигурност“, каза той.
По думите му голяма част от културните дейци споделят, че дори и средствата да не са достатъчни, те очакват поне да бъдат изплащани регулярно.
„Много хора ми казват: добре, малко са средствата, недостатъчни са, но поне нека идват навреме. Регулярните и ритмични финансови потоци са изключително важни за нормалното функциониране на целия сектор.“
Министърът коментира и дългогодишната цел бюджетът за култура да достигне 1% от брутния вътрешен продукт.
„Не бих казал, че сме се отдалечили много от познатите 0,4%. Ако се включат и делегираните дейности, средствата достигат около 0,6–0,7%. Разбира се, стремежът на културния сектор остава да достигнем 1% от БВП. Това е напълно нормален европейски показател. Има държави като Франция, които инвестират близо 3% от своя БВП в култура при несравнимо по-голяма икономика“, добави той.
Според Милошев заложеното в управленската програма поетапно увеличение на средствата е реалистична цел, като съществен принос за достигането на този процент могат да имат капиталовите разходи. Министърът посочи, че състоянието на културната инфраструктура е сред най-големите проблеми пред системата.
„Капиталовата програма е огромен проблем за културния сектор. Говорим за ремонти на театри, библиотеки, галерии, музеи и фондохранилища. В момента текат покривите на три национални културни института - Националния исторически музей, Националната библиотека и Националната галерия. Говорим за култура, а се налага да поставяме легени, когато завали. Това не е нормално“, смята той.
По думите му именно инвестициите в ремонти и модернизация ще увеличат автоматично бюджета за култура чрез капиталовите разходи.
„Когато започнем реално да реализираме тези ремонти и строителни дейности, ще се повиши и общият размер на средствата за култура. Това е един от основните приоритети както на Министерството на културата, така и на правителството.“
Милошев коментира и сигнали за забавени възнаграждения в държавните театри.
„Тази сутрин, преди да вляза в студиото, получих обаждане от актьори, които си чакат възнагражденията си. Казано им е, че Министерството на културата бави средствата. Искам ясно да заявя, че това не е вярно. Министерството не бави никакви средства. Ние сме длъжни да спазваме финансовата дисциплина. Ако даден второстепенен разпоредител с бюджет е надхвърлил законовите лимити, няма правно основание средствата да бъдат преведени.“
Министърът призова ръководствата на театрите да бъдат коректни към своите служители.
„Моля театрите, които имат забавяния, да бъдат честни към своите актьори, екипи и служители. Хората очакват своите възнаграждения и не бива да бъдат подвеждани с неверни обяснения.“
Евтим Милошев заяви, че е необходима дълбока реформа в Национален фонд „Култура“, тъй като според него институцията е натрупала повече скандали, отколкото реални резултати.
„За времето, откакто съм министър, останах с впечатлението, че Национален фонд „Култура“ ражда много повече скандали, отколкото култура. Това е големият парадокс. Достатъчно е човек да потърси информация и ще открие предимно скандали. Очевидно има сериозен системен проблем и той изисква дълбока, включително законодателна, реформа“, посочи той.
Министърът припомни и критичните констатации в доклада на Сметната палата.
„Това е изключително важен инструмент за свободните артисти и независимия сектор. Но когато има доклад на Сметната палата с толкова тежки констатации, когато административната тежест е поставена пред качеството на културния продукт и когато творци чакат с месеци, а понякога и с години да получат средства за вече изпълнени и отчетени проекти, това е недопустимо.“
Министърът на културата обяви, че подготвя законодателни промени за реформа на Национален фонд „Култура“, като подчерта, че проблемите в институцията са системни и не могат да бъдат решени единствено със смяна на ръководството.
„Всичко това изисква много сериозен подход и е свързано със законодателната програма на Народното събрание. Имаме много добър синхрон с парламентарната комисия по култура. Прави ми впечатление, че независимо от политическите различия, представителите на всички партии имат сходни виждания за необходимите реформи. Това показва, че не говорим за партийни политики, а за дълго натрупвани проблеми, които вече са ясно разпознаваеми и трябва да бъдат решени.“
По думите му всяка промяна в подобна система неизбежно среща съпротива.
„Вътрешна съпротива винаги има и винаги ще има. Аз съм строителен инженер по образование и ако използвам една професионална метафора – съпротива на материала винаги съществува. Постоянно чувам репликите: „Така се прави“, „Така сме свикнали“, „Тук винаги е било така“. Именно този модел сме дошли да променим. Аргументът, че нещо се прави по определен начин, защото винаги е било така, вече не работи.“
Милошев коментира и последните обществени реакции около финансирани от Национален фонд „Култура“ проекти.
„Когато възникне пореден обществен скандал, всички се обръщат към Министерството на културата, защото то е принципал. В същото време, когато министерството изрази позиция чрез своите представители в Управителния съвет, това веднага се определя като административен натиск. Това е абсурдна ситуация“, каза той.
Той даде пример с обществената реакция около финансиран ученически филмов проект.
„Веднага възникна въпросът защо Министерството на културата е финансирало този проект. Истината е, че министерството не взема тези решения. Има Управителен съвет, има художествени комисии, които разглеждат сценариите и определят кои проекти да получат финансиране. Ако един проект предизвика обществен дебат, отговорност трябва да носят именно хората, които са оценили сценария и са преценили неговото обществено въздействие.“
Министърът коментира и разследването на Антикорупционния фонд за обществени поръчки в Министерството на културата.
„Запознах се с материала още вчера следобед. Това е изключително сериозно журналистическо разследване и информацията в него е много чувствителна. Още днес след излизането ми от студиото ще изпратя сигнали до Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и прокуратурата. Именно тези институции могат да установят дали са налице финансови, административни или други нарушения.“
Милошев подчерта, че ще изчака проверките на компетентните органи. Той отказа да коментира дали съществуват т.нар. „обръчи от фирми“ в културния сектор.
„Не е работа на Министерството на културата да квалифицира подобни практики. Това е задача на контролните институции. Нашата задача е да осигурим прозрачност и добри правила. Именно прозрачността е думата, която използвам най-често. Ангажирал съм се процесите в Министерството на културата - както при финансирането, така и при оценяването на проектите - да бъдат максимално прозрачни.“
Министърът коментира и напрежението между студентите и ръководството на НАТФИЗ, като обясни, че се е включил като посредник без да има административни правомощия.
„Студентите бяха дошли пред Министерството на културата и скандираха „оставка“. Попитах ги чия оставка искат. Отговориха ми, че не моята, а тази на ректора. Поканих ги вътре да разговаряме. Проведохме много добър разговор и стана ясно, че най-големият проблем е липсата на диалог. Именно затова приех ролята на медиатор.“
По думите му впоследствие е разговарял и с ректора, както и с министъра на образованието.
„Искрено се надявам диалогът да бъде възстановен, студентите да бъдат чути и да се намерят правилните решения. Университетската автономия е ценност, която трябва да бъде пазена, но това не означава, че конфликтите не могат да бъдат решени чрез разговор.“
Според Милошев именно прекъснатият диалог е довел до ескалацията. Министърът определи липсата на национална стратегия като един от най-сериозните проблеми в културната политика.
„Когато влязох в Министерството на културата, установих, че няма национална стратегия за развитие на българската култура. Това е основният документ, който определя целите, политиките и възможностите за финансиране. Министерството е едно от малкото, което няма подобен стратегически документ. Последният опит за неговото изработване е бил през 2019 година, но не е завършил успешно.“
Според него именно стратегията трябва да даде ясна посока и за развитието на българското кино.
„Първо трябва да си отговорим какво искаме от българското кино. Искаме ли големи международни продукции? Искаме ли филми, които да печелят най-престижните фестивални награди? Искаме ли исторически продукции за българските владетели или филми, които да разказват на света за спасяването на българските евреи? Всичко това са добри идеи, но няма как едновременно да бъдат водещ приоритет. Трябва да определим ясни цели и тогава можем да ги постигнем.“
По отношение на Националния дворец на културата Милошев заяви, че кадровите промени вече са приключили. Министърът съобщи, че Министерският съвет е отпуснал допълнително финансиране за още 24 проекта по Националния културен календар.
„Това е едно тежко наследство. Още в края на 2025 година са били одобрени проекти, без да бъде осигурено необходимото финансиране за тях. В продължение на месеци културни организации работеха без да знаят дали изобщо ще получат средствата си. Част от проектите дори отпаднаха, защото сроковете изтекоха.“
Той благодари на Министерството на финансите за съдействието.
„Правим всичко възможно да осигурим финансирането до края на годината. Благодаря на Министерството на финансите и на вицепремиера Гълъб Донев за разбирането да изведем този културен календар до края на годината, въпреки че това ни е едно тежко наследство.“
