В Ню Йорк бе поставена пиесата „Принцът на престъплението“ от канадския драматург Джордан Танахил, която разказва за хипотетичното бъдеще на британския престолонаследник принц Джордж. Най-големият син на принц Уилям сега е на 11 години. Действието се развива през 2032 г., като Джордж е изобразен като 19-годишен, преминаващ през хомосексуални връзки, наркотична зависимост и BDSM практики. Представлението, определяно като „спекулативна трагикомедия“, предизвика значително обществено възмущение и раздели публиката.
Пиесата се превърна в хит извън Бродуей – билетите бяха разпродадени, а броят на представленията увеличени. Въпреки това критиките не закъсняха. Мнозина изразиха недоволство от използването на името и образа на малолетния принц Джордж, както и от графичните сцени на сексуално насилие и употреба на наркотици. Част от зрителите определиха постановката като „зловещ фенфикшън“, а в социалните мрежи бяха поставени въпроси относно етичността да се поставя под художествена светлина животът на реално съществуващо дете.
Особено негативна реакция предизвикаха сцените, в които героят на Джордж е въвлечен в сексуални и доминантни ролеви игри, както и обсъждането на негова детска снимка – детайл, който според критици преминава моралните граници. Според някои коментари пиесата „експлоатира детска невинност“ и „размива границите на художествената свобода“.
Същевременно защитници на постановката твърдят, че целта на Танахил е да постави въпроси за сексуалността и идентичността, които рядко се обсъждат открито, особено когато става дума за куиър представяне на исторически личности.
Пиесата получи и положителни рецензии – критикът на „Ню Йорк Таймс“ Джеси Грийн я нарече „шокираща, но и вълнуваща“, а Робърт Хофлър от „The Wrap“ я определи като „метатеатър в най-добрия му вид“. Сред известните личности, присъствали на спектакъла, бе и Мадона, която поздрави екипа в социалните мрежи.
До момента няма официален коментар от страна на Бъкингамския дворец. Остава неясно дали постановката ще бъде показана във Великобритания, но дебатът около етичните граници на изкуството и свободата на словото продължава.